Ричард III: Галеник на съдбата
Ричард III е третиран като страшилище и провъзгласяван за воин, обявяван за тиранин и възпяван като съвършения рицар… Но до момента в който критиците и бранителите на краля неведнъж кръстосват мечове през вековете, има един аспект от живота му, за който те са склонни да се съгласят: че той е командвал изцяло личната си орис.
Да, няколко неудобни персони, в това число личния му брат Едуард IV и племенниците му, измежду които бъдещият Едуард V, застават на пътя на Ричард, само че той може да се похвали с всички умения, нужни, за да извоюва (къде с машинация, къде със сила) пътя към своята награда – короната.
Има обаче и различен метод да се гледа на Ричард, който се отнася освен до бурните седмици след възкачването му на трона, само че и до огромна част от живота му. Трябва да забележим каква значима роля изиграва шансът – и положителният, и неприятният. Защото са нужни няколко доста малко евентуални събития за Ричард, който толкоз доста очарова през днешния ден, да заеме мястото, което заема. Тази история стартира не през 1483 година, а през 1452 година, годината, в която той е роден…
След като враговете на татко му доближават, Ричард има шанс да не почине още като дете
Ричард не е бил, за разлика от това, което Шекспир го кара да ни каже в „ Хенди IV “, „ деформиран, незавършен, изпратен преди моето време на този дишащ свят, нищожно на половина приключен “. Доказателството за скелета му е, че сколиозата, от която е страдал, която е изкривила гръбнака му, не го е засегнала чак до по-късно в детството му.
Но даже и като дете на един от най-богатите мъже в Англия, херцога на Йорк, възможностите на Ричард за оцеляване не са огромни. И нямаме поради единствено, че доста средновековни деца не доживяват зрелост – орис, сполетяла към този момент пет от братята и сестрите му. Политическото присъединяване на херцога на Йорк, което ще докара до Войната на розите, също излага на риск цялото му семейство. Включително Ричард, който през 1459 година, малко след седмия си рожден ден, едвам се избавя от мародерската войска на Ланкастър в Лудлоу, откакто татко му и по-големите му братя съумяват да избягат.
След това ужасяващо прекарване Ричард е изпратен да живее при вуйна си, която е омъжена за изтъкнат последовател на Ланкастър. Не е изключително прелестно, само че Ричард към този момент може да се счита за късметлия, че е минал през първите конфликти от гражданската война, доста преди да може да окаже въздействие върху нейния резултат.
Геният на Едуард IV на бойното поле катапултира Ричард от емигрант до кралски принц
Малко повече от година след първата четка на Ричард със гибелта в Лудлоу, покруса поразява сърцето на фамилията му. Изненадваща офанзива в средата на зимата пред фамилния палат покрай Уейкфийлд в Йоркшир води до гибелта на татко му и по-големия му брат Едмънд, граф на Рутланд. Ричард има шанса да се върне в Лондон с майка си Сесили. Но с приближаването на войска от Ланкастър, Сесили взема решение да изпрати децата си отвън страната. Те са качени на транспортен съд, който отплава към земите на Бургундия.
Отново Ричард заобикаля гибелта. Очевидно брат му е погубен невъзмутимо и защото фамилията на татко му стартира да претендира за трона, всички кръвно свързани с него мъже може да чакат сходна орис.
Това, което Ричард не може да чака от късмета, е, че най-големият брат на Ричард, Едуард, ще реализира победа над ланкастърците в Мортимерс Крос през 1461 година, за което той е приет за Едуард IV. Това е последвано от още по-решителен успех при Тоутън. Ричард съумява да се завърне не като зложелател на короната в очакване на тъмно бъдеще, а като кралски принц, скоро повдигнат до купата херцог на Глостър.
Най-големият брат отстрани междинния брат, премествайки най-малкия брат с една крачка по-близо до трона
Ричард чиракува като рицар и аристократ при най-големия съдружник на брат си Едуард, графът Уорик. Научавайки тънкостите на боя и рицарството, Ричард може да стартира да оказва самичък въздействие върху живота си, само че към момента е в ръцете на събитията. Когато Уорик и брат му падат през 1469 година, а Едуард IV е изпъден от кралството си, Ричард отива с него в Бургундска Фландрия.
Късметът е значително срещу кралят в заточение да си върне трона от нови монарх от Ланкастър, Хенри VI. Успехът ненапълно зависи от брата на Ричард Джордж, херцог на Кларънс – който поддържа изхвърлянето на Едуард – още веднъж да смени желанията си. Той го направи и Едуард (придружен от Ричард) се завръща сполучливо.
Ричард не демонстрира кралски упоритости, само че даже и да го беше направил, преинсталираният му по-голям брат Кларънс пречи по пътя му към трона. Шекспир демонстрира по какъв начин Ричард замисля да отстрани Кларънс, само че няма действителни доказателства, че го прави. Всъщност шансът на Ричард е, че Кларънс толкоз вбесява брат си краля, че Едуард го екзекутира за изменничество. Дори Ричард към момента да не е мислил за короната, той се е възползвал от рухването на Кларънс, поемайки доста от именията му…
